понеделник, 19 май 2014 г.

Биологичното земеделие от съществено значение за световната продоволствена сигурност



     Според направените изследвания се установи,  че    FST   реколтата   от  органични и
синтетични/химически стопанства са  сходни в година на средни валежи.
      Установено  е  също така, че органичните селскостопански добиви са по-високи,  от тези на химическите стопанства по  време на  засушавания и наводнения, в резултат на по-силни коренови системи в органичните растения,  като подобряват ерозията и спомагат за по-дългото задържане на влага в почвата.


30% по-малко енергия


      Данните FST показват също, че биологичното производство изисква 30% по-малко енергия, отколкото за  химично производство при отглеждане на царевица и соя. Органичните стопанства създават работни места, защото разходът за труд е около 15 % по-висок  и  нетната икономическа възвръщаемост за органичните култури  е равна или по-висока, за разлика от химично отглеждани култури, които имат по-ниски първоначални разходи.
      Най-изненадваща  на  FST е общата констатация, че органично отглежданата почва съхранява много въглерод - толкова голямо количество,  че ако всички обработваеми земя в света са отгледани по биологичен начин,   това ще се отрази положително на кризата  с климата по света.  Биологичното земеделие може да поеме на годишна база хиляди паунда на въглероден диоксид на акър от самия въздух и  да го задържи в почвата. По този начин,   всяка година се добавят  големи количества въглерод в почвата.
      От друга страна почва, която е обработвана при използване на синтетични/ химични методи,  има много ограничени способности да се запази или да изгради жизненоважните доставки на въглерод в почвата. Преминаване към изцяло биологично производство на храни е  осъществима  дейност, която  може да спре  критичната точка на  кризата  в нашия климат.
    Глобалните изследвания,   подкрепят  тези констатации. Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD), с 12 милиона долара  финансиране от Световната банка и Организацията на Обединените Нации, е   безпрецедентно изследване на селското стопанство по целия свят с обща  цел, за да се определят най-добрите решения за изхранването на света. Повече от 400 учени от  58 страни,  участници в процеса, с резултат, който публикуват  през 2008 г., с   недвусмислена препоръка на връщане към традиционните, естествени методи на отглеждане (далеч от ГМО и химикали).


Какво ни очаква в бъдеще


     Въпреки пропагандата от химическите компании за отклоняване на биотехнологичното и биологичното земеделие, то остава единственият начин да се изхранят хората по света. Химикалите не  са необходими, за да се отглежда храна. Синтетичните торове, пестицидите  и ГМО са необходими само за да генерират големи печалби за бизнеса и да се разпореждат с токсичните индустриални отпадъци.
      В исторически аспект, всичко е органично земеделие до появата и развитието на индустриалната  революция, която използва селското стопанство като сметище за натрупаните огромни количества химически отпадъци.
      Прехвърлянето на токсичните селскостопанските системи на други страни със сигурност ще доведе до глобален срив на околната среда. Необходимата енергия, токсичността на химикали, както и деградацията на почвата ще стане фатално. Вместо тази катастрофална насока на развитие,  трябва да се доверим на знанията, които сме натрупали за успешно осъществяване на модерното биологично земеделие и да помагаме и на другите страни да се адаптират към тези практики.


     Развенчаването на митовете


     Ако изследването е толкова ясно, защо повече фермери не са се ориентирали към биологично земеделие?
      Фермерите, които използват химикали наистина вярват, че по този начин се увеличава производството и осъществяват мисията си за изхранването на света. Химичните  и биотехнологични компании харчат милиарди долари всяка година, за да накарат  хората да вярват в това. Но проблемът не е в недостига на храна - това е твърде много храна. Проблемът е  свързан с агро-индустрията и техния стремеж за все - повече  продажби,  на все-повече химикали. Нашата склоност към храна е по-малка, от способността ни за нейното производство.
      "Най-лошият  глад в света не е причинен от провал на реколтата; той е  причинен от лоши и дефектни политически системи, които пречат на пазара да се коригира", пише Charles Wheelen в книгата си - "Naked Economics". Относително малко земеделски нарушения стават катастрофални,  защото вносът е  позволен  или цените  нямат право да се покачват или земеделските производители нямат други алтернативни решения. 
      Скорошната глобална рецесия значително увеличи глада по света. Едно проучване, поръчано от ООН заключи, че липсана на храна не е основната  причина за глада,  а политическата несигурност и високата цена на  хранителните продукти.
      Най- големите фактори,  това са: нестабилните цени на горивата и  увеличеното търсене на биогорива. Те водят класациите във връзка с покачващите се цени на храните през 2008 г. (24 % по-високи от 2007 г.), което води до бунтове в повече от 30 страни.